Лесно рисуване на обемни сладки с роял айсинг, с ефект на акварел

С наближаването на Осми март и на пролетта, реших да повдигна завесата и да направя фото-демонстрация на изключително лесно рисуване на обемна сладка с роял айсинг, като този път техниката е Акварел със сладкарски бои.

Важно е да се отбележи, че техниката на акварела е техника на водните бои, бои на водна основа или бои разтворими във вода. Тук изключваме всички сладкарски бои на алкохолна основа, тоест няма да използваме тяхната техника, която е точно противоположна на акварела и повече се добрижава до акрила. Какво правим при акварел - рисуваме от светло към тъмно. А при акрил е обратното - от тъмно към светло. 

На снимката има сладкарски бои, сладка с лалета от роял айсинг, като лалетата са обемни, четки с мек косъм и връх, чиста салфетка или попивателна хартия, чаша с преварена вода и само два цвята гелови сладкарски бои на водна основа - единия розов, а втория зелен, палитра или чиния, сладкарски хранителен маркер за надписване.

Важно уточнение - когато украсяваме сладки с роял айсинг или фондан /и при двете/ винаги се ползва ПРЕВАРЕНА вода, а не директно вода от чешмата. Правилото е същото както при приготвянето на храната на бебе, на което преварявате водата, и това се прави от съображение за сигурност, които мога да обясня, но ще стане дълго и може би обидно за хората от някои региони, затова ще замълча. Все пак, моята вода първо е преварена. Не е нужно много вода - чашата на снимката е само 50мл. и дори не е пълна.

Маркерите на моята снимка са два, но на пазара има много видове и марки, и всеки може да избере какъв да купи. 

Избрах няколко артикула, които могат лесно да визуализират идеята ми и да напряват тази публикация по-прегледна и ясна. Въпреки това, накрая съм посочила и защо не харесвам много този метод.

За оцветяването на тези обемни лалета от роял айсинг от снимката, не е нужно повече от 2 цвята. Единият е розово, вторият е зелено. Ефектът на преливане се получава по същия начин както и ефектът на акварела, а бялото е самият роял айсинг, по аналогия с рисуването с водни бои, където бялото е листът хартия или платното. Тоест не се ползва бяла боя. Черният мркер в моя пример е само за надписа. Може и да не се надписва.

Сладката, която съм снимала е с лалета от обемен роял айсинг, който съм нанесла 2 часа преди да добавя цветовете. Диаметърът и е 10см. Харесвам по принцип обемна украса, като максимално търся дведе и триде ефект, там където това е възможно. Не обичам плоска декорация - елементарна и детинска ми е.

Самото рисуване с боите става за няколко минути, но този метод не е подходящ ако ще правите 300 еднакви сладки, защото ръцете и гърба се изморяват много. Аз си разпределям времето и действията по сектори - първи, втори, трети и т.н. сектор, като ги оцветявам едновременно по цветове - нанесох първо само розовото, а после само зеленото. Не прекъсвам цвят и не сменям палитрата. Така работата се рационализира и ускорява, но не достатъчно за мен. Общото време за рисуването на тази сладка беше около 30 минути, но тук трябва да уточня, че в това време измих четките и чинията от снимката, понеже ми се наложи. 

Не използвам украсяването с акварелен метод често. Това е метод подходящ изключетелно за цветя, но когато правя сладки за бебе, за сватба, за Коледа, за Свети Валентин и за рожденните дни, харесвам да ползвам другия метод, при който оцветявам самия роял айсинг предварително и го нанасям с пош, като декорирам обемно. Освен това самата декорация е по-красива и по-ярка, когато правя украсата директно с пош и оцветен айсинг, а линиите са по-прецизни и чисти. На мен ми е по-спретнато. Харесва ми много повече, по-удобно е, по-бързо е и може да се врътнат 300 сладки без проблем. При този метод има известно време за съхнене, но реално всяка украса съхне, така че това едва ли е голям проблем.

Украсяването на сладки с акварелен ефект, не е предпочитаният от мен метод, дори много рядко го правя. Важно при него е линиите да са ясни и чисти, да няма мацаница и наслагване на корекции и да не се компроментира самия айсинг, тоест внимава се с водата. Колкото по-малко боя, толкова по-добре за мен, но това е субективно мнение. Няма по-грозно от размазано и деформирано нещо, което трябва да се изяде - мен би ме погнусило. Много важно е храната да е чиста. Затова аз харесвам повече метода с изсипването на оцветен обемен роял айсинг от пош - хем ми е по-чист резултата, хем ми е по-чист самия процес на работа, защото запазвам дори кухнята си чиста и подредена. 

Винаги когато украсяваме, всяка украса следва да е чиста, прецизна, точна, ясна и спретната. Независимо как се украсява и какво се украсява. Пък за храна - още повече.

Обобщено с две думи, рисуването с акварелен ефект, аз харесвам повече когато е на хартия, а не на храна. Например картичките за Коледа ги рисувам върху акварелна хартия с над 50 процента съдържание на памук. Но това е тема за друга публикация. Тук просто визуализирам един от възможните методи за украсяване, макар и да не е любим за мен, но пък е приятно разнообразие. 

Снимката може да се увеличава, ако това е необходимо, но не знам как ще изглежда през мобилно приложение, тъй като винаги отварям блогът през компютър. Снимам с ФФ и 50мм, така че детайлите трябва да могат да се зумнат. 

Всеки може да намери и избере своя правилен начин, с който да се забавлява и да твори. Аз имам повече от едно хобита, така че вероятно ще си почина малко от сладките и ще сменя с друга творческа дейност през пролетта. Креативността не е в повторението, освен ако не правим серийно производство. От много години имам хоби-блог и все по-рядко пиша в него, но се стремя темите да са полезни и информативни.

Благодаря, ви че се отбихте при мен!

 

 

Сладки с роял айсинг за Свети Валентин 2025г.

    Тази година до последно си мислех, че няма да правя сладки за Свети Валентин, украсени с айсинг, но отново ме предизвикаха, като ми изпратиха картинка с модел за украса. Разбира се, пак направих повече комплекти със сладки, защото не бих могла да изпека и украся само 6-7 бисквити, а да направя такава малка доза роял айсинг ми е невъзможно - дори врътката на микреса ми няма да захване толкова малко количество. Ето защо, пак направих повече бройки. Те отново станаха огромни като размер, нещо което е характерно за моята работа. Макар на снимката да не личи, всъщност плочката с голите човечета е висока почти 15см, а голямото сърце е над 12 см. Снимайки от птичи поглед с портретен обектив, винаги мащабът се променя и затова уточнявам колко са големи бисквитите в действителност. Сладката с голите човечета спокойно може да се раздели между двама души. 

    Опаковах комплектите в кутии от плътен твърд картон, а всяка сладка запечатах в целуфаново пликче, както обикновено. Много държа на опаковката. Все пак това е храна и трябва да е опакована правилно.

    Докато обработвах снимките ми хрумна да направя колаж с част от старите ми Валентинки, от различни години. Първите години не бях толкова уверена с айсинга, така че има разлика в нивото на украсяване и стила ми, но повечето модели си ги харесвам. През годините съм рисувала сладки с: мечета, зайчета, котета, таралежчета, човечета. Внимавам да не повтарям моделите, но и аз си имам фаворит - сладките с котките са ми любими, макар че са направени /и изядени/ отдавна. 

    Подобно на Коледа, когато много обичам да украсявам коледни сладки, Свети Валентин също ми дава тази възможност. Признавам, че това са двата празника, които чакам с нетърпение, с един куп скици и с пош в ръка. Не изпитвам същата еуфория преди другите големи празници - мога да направя сладки по всякакъв повод, но не се вълнувам чак толкова. Може би самата тема е това, което ме предизвиква и вдъхновява, а останалото е просто сръчна ръчна работа. Колкото по-интересна е темата - толкова повече се нахъсвам да дам максимума от себе си. 

    Оставям малко снимки и ви пожелавам да имате готин четиринадесети февруари, независимо дали празнувате празника на любовта или на виното. :)

 

Февруари през моята призма

    За трети пореден път направих сладките с роял айсинг за рождения ден на Рафаел. Стана традиция аз да му приготвям почерпката, но винаги темите, които майка му избира, са много интересни и различни. Първата година темата беше по история от детска книжка /с конкретни приказни герои/, втората година - строителни машини /кранове, валяци, камиони и др./, третата ме изненадаха със Спайдърмен и неговите невероятни приятели. 

   Първоначално като чух "Спайдърмен" се сетих за класическия комикс герой от филма и комикса, но се оказа, че авторите на комикс-вселената са решили да я разширяват до безкрайност, добявайки нови и нови герои, така че вече имаме черен герой, който става невидим, бял герой - момиче, както и зеленият, който е лош. Получиха се доста интересни бисквити с украса от роял айсинг - цели 43 броя. Наблегнах на червено-синия Спайдърмен, но специално беше добавен и Гоблена. Любимата ми бисквитка е с ръката изтрелваща паяжина - използвах различен метод на украсяване с айсинг и декорацията стана почти триизмерна, като сгънатите пръсти имат много голям обем. Надявам се, на снимките това да се вижда. Украсата е изцяло от роял айсинг, без фондан. За вида айсинг съм писала в предишни мои публикации.

   През годините сладките са различни, но са снимани по еднакъв начин. За мен остават само снимките за спомен. Светлината у дома не винаги е подходяща, но се стремя да уловя реалните цветове.

    Аз като стар фен на Спайдърмен от първоначалната версия, харесвам класическия едноименен герой, а новите герои ми бяха непознати.

   Разбира се, и останалите персонажи са интересни. Все пак трябва да съм честна и да призная, че темата е трудна за рисуване с айсинг, но ако се ползва математиката при декорирането /да са живи и здрави учителките ми по този предмет/, може по-лесно да се направи симетрията в образите. А симетрия има. 

Февруари започна със сладки за РД, а нямам търпение да направя следващия модел за Свети Валентин. Подобно на коледната тема, и валентинската, дава много възможности за украсяване. През времето от март до ноември обикновено не съм много активна, защото поводите за сладки са по-малко при мен. Но не се оплаквам - това е хоби и количеството не е важно, а само качеството.

   Благодаря, че се отбихте в моя блог! 

Защо аз не съм направила курс за работа с роял айсинг и украсяване на сладки, все още?

Наполседък получавам много запитвания във Фейсбук за декорацията на сладки с роял айсниг, след като хората разгледат албумите ми със снимки. Много хора искат да ги обучавам чрез съвети и подсказки, като ме питат най-различни неща в съобщение, пращат ми казуси, снимки, въпроси и т.н. Поласкана съм, но реших тук да уточня някои неща, за да няма сърдити.

По принцип и при работата с айсниг има някои основни правила наложени не само от общността на сладкарите, но и от големите състезания, конкурси и форуми. Правила има и при работата с фондан - някога, много отдавна, аз първо почнах с фондан, но по семейни причини го замених с айсниг след известно време. Продадох или раздадох молдовете и всички неща свързани с фондана много отдавна, и си купих инструменти за айсинг, които са различни. 

Когато реших да избера айсинга си имах моите твърди убеждения. А и ми е по-вкусен, не само по-творчески и по-рисувателен. По принцип, въпреки че не е невъзможно, не е редно да се смесват двата материала – айсинг и фондан. В големите състезания и световни конкурси, за да участваш в квалификацията е необходимо да избереш само един от двата материала. Това, което може да се постигне с айсинга и накрайниците е нещо доста прецизно и точно, а при стабилна ръка може да е доста красиво и сложно, така че няма причина аз да не избера този материал. 

Единствено със шоколад не съм декорирала, но смятам, че за всеки влак си има пътник и не мисля, че това е моето нещо. Шоколадът е отделна вселена – сложна и необятна. 

Моля, да се има в предвид, че не съм сладкар в пълния смисъл на този термин, тоест не работя това и не си изкарвам прехраната с това, независимо от завидните ми умения и голямата ми практика, и придобита сръчност. Моите съвети и наблюдения се основават на 13+ години опит, но като казвам практика имам в предвид наистина сериозна практика, а не правене на нещо от време на време и само за празник. В началото имах месеци, в които всеки ден приготвях нещо, учех се и много се стараех, четях, гледах, пробвах, дори грешах. Така съм усъвършенствала стила, метода, подбрала съм си техниката, рецептите и материалите и изобщо изградила съм постепенно това, което правя. Обаче пак ще подчертая, че не съм професионален сладкар. Това е и едната от причините да не съм реализирала все още мой собствен курс за декорация /втората причина е, че нямам подходящо помещение, а не е лесно да се осигури такова/. Въпреки, че имам и собствени разработени рецепти и методи, за които съм вложила немалко време, средства и усилия – примерно: матовия ми айсниг, бързосъхнещия ми айсинг, петкомпонентния ми айсниг, тоест имам какво да покажа и да е иновативно и проверено в практиката, а също и различно от масово показваните декорации, все пак имам някои съображения да не се засилвам в тази посока, и да не ставам учител, защото съществуват хора, които притежават лицензирана диплома от висше или средно учебно заведение за тази дейност и тяхно е правото да създадат учебни курсове. Тези хора са в пълното си право да го направят и то по правилния начин в контролирана работна среда /има кухни и лаборатории към някои университети и училища/.

Не говоря за хилядите малки работилници и курсове за забавление, в които просто ти дават бланка, че си участвал в тях за разнообразие. Това са хоби работилници за свободното време, за удоволствие, и за лично творчество. Това е вид развлечение, като участникът научава и нещо ново, разбира се. Украсените от участника в такъв курс сладки, са за негова лична употреба и консумация. Това обаче, не е истинско обучение за правоспособност, нито истински сертификат за професия и ценз. Няма сериен номер, воден знак и не можеш да придобиеш квалификационна степен с такъв курс и подобен диплом, нека бъдем ясни. Да не говорим, че всеки може да направи хоби работилница и да подведе учениците си с неверни или преувеличени твърдения, което е нелепо, но съм го виждала лично. Не всеки става за учител - това е друга рядко признавана истина, дори и сред преподавателското съсловие.

Неприятно ми е, когато някой, който обучава и прави курсове за работа с айсинг ми прати съобщение, за да ме пита защо се е получил някакъв дефект при неговия айсинг /например: пожълтяване или загуба на свеж цвят, посивяване на бялото, шупли, разливане, по-бавно съхнене, липса на гланц, липса на граница между цветовете, липса на обем в украсата, малки дупки в айсинга и т.н./ и да иска информация. За мен е недопустимо човек, който няма сигурност в знанията си и уменията си, да задава такива въпроси, а после да прави курс и да подвежда учениците си, че е авторитет или пък да ме пита и после да даде на учениците си моят отговор наготово. Все пак нека имаме очи пред хората. Аз например познавам моите материали и суровини, моите рецепти, начина и технологията за всяко едно нещо, което правя, и мога да отговоря само за тях, но пък отговорът ми е обоснован и аналитичен. Дори мога да дам гаранция за това, което знам и правя. Наясно съм точно защо може да се получи даден недостатък, но това важи само за моите неща. Не е редно да отговарям за чуждите продукти и рецепти, защото няма начин да съм сигурна кой какво е ползвал в своите рецепти, кой при какви условия работи и от къде си купува суровините, как ги съхранява, как опакова изделието и т.н. Една грешка може да се е получила по хиляди причини.

Ето защо, не ми се сърдете когато ви кажа във виртуално съобщение, че няма как да ви обясня как вие да поправите изделията си, или как да ги декорирате с вашия материал /или пък с моя, който ви е непознат все още/. Мога да го направя ако съм там до вас, в този момент, ако участвам в процеса по украсяването, ако познавам материалите ви, ако подобря рецептата ви, ако участвам активно в приготвянето и почистването, и ако мога да хвана ръката ви и да ви покажа как да държите поша, примерно. Не мога от дистанцията на виртуалното общуване да ви науча онлайн. Разбира се, мога да ви дам препоръка или съвет, като например да ползвате целуфанови пликчета по размер, за опаковането на всяка сладка, за да е чиста, свежа и красива дори и след като я подарите, но това, че ще ви посъветвам, не значи, че ще ме послушате – нали? Ето защо виртуално никого не бих обучавала. Твърде голям ангажимент е за мен, а и съм наясно, че нещата не бива да се случват така. Има си начин и той е легален и присъствен. Така мисля и затова така постъпвам. Други хора може да са на различно мнение – тяхно право е. Но моля ви, опитайте се да вникнете и в моята гледна точка. Не ми се сърдете, затова, че не съм направила курс за работа с айсинг или пък видеоуроци. Прекалено отговорна и съвестна съм, за да играя ролята на безотговорен наставник и учител. Не е моят театър това!

Вероятно честността ми няма да остане ненаказана и съм сигурна, че ще има сърдити сред хората, които са ми пращали запитвания във Фейсбук за обучение и подробни съвети, но аз все пак имам моя принципна позиция, и исках да я кажа ясно. Помагам на всички доколкото мога, и в границите на допустимото и редното. Като ме питат какви бои използвам - веднага казвам, когато ми искат съвет за съхранение и срок на годност, също отговарям директно. Ако приятелка дойде на гости, бих и показала как се случват нещата, на моята маса, и с моите рецепти, материали и инстументи. Не бих направила обаче нещо нередно и извън принципите ми и убежденията ми. Това не пречи на друг да действа различно в същата ситуация. Всеки има свое мнение по въпроса и е свободен да не се съобразява с моето. Моята истина е само моя, вашата може да е различна.

Снимката добавям, за да има нещо пъстро и цветно в тази публикация. Виждали сте я и друг път.

Интересни факти за украсяването на сладките, споделени от кухнята ми

   Навръх Бъдни вечер реших да споделя малко любопитни факти за моето хоби. Всичко започна на шега преди много години, превърна се в страст и завърши като полезно умение, което развивам и надграждам, винаги когато имам свободно време и повод за сладка почерпка. А също и вдъхновение.

   Който не украсява сладки с роял айсинг, може да подмине тази информация, защото е специфична. Тези, които имат хоби като моето ще ме разберат.

   Светли и весили празници! Мир, здраве и благоденствие!

 

 

Коледа 2024 - скромно и без големи приготовления

   Пиша все по-рядко в блога и все по-рядко има какво да покажа. Причината е елементарна - намирам се в такъв период от живота ми, когато изобщо не ми е до хоби. Проблемите се стоварват с гръм и трясък, а някои от тях се оказват абсолютно неразрешими /темата е дълга и лична/ и на фона на това цялата ми енергия, вдъхновение, желание за творчество и време за хоби напълно се изпаряват. Ето защо от февруари до сега не съм пекла и украсявала сладки с роял айснг. Не съм рисувала, не съм писала, не съм правила декорация, не съм снимала фотосесии и изобщо - нищо свързано с хоби и свободно време. Когато нямам желание за творчество, предпочитам нищо да не правя, вместо да се излагам. Хобито не е на всяка цена - точно обратното: то е нещо, което се прави в подходящото време и настроение. 

   Тази година направих около 70 сладки с роял айсинг - 35 трябваше да има за в училището на дъщеря ми, конкретно за децата и учителите в съответния ден, в който имат коледно парти. Останалите 30-35 бяха за подаръци - разпределени по 5-9 броя сладки в малки картонени кутии. Отново всяка сладка беше пакетирана в целуфан, както обикновено правя. 

   За да ми е по-лесно повторих моделите от предишни години, тоест не разпечатах нови формички-резци, а работих с наличните от предишни години. Същевременно, дъщеря ми нарисува коледните картички, като аз само и нарязах хартията с кърдави ножици, тъй като се оказа, е че е трудно да се нареже толкова дебела акварелна хартия. Тя също нямаше много свободно време и не е рисувала много.

И така шест дни преди Бъдни вечер за отбиване на номера, спретнах отново коледни сладки, защото дори да сме без настроение, въдхновение и желание, празниците са факт и неизбежно наближават. Въпреки, че повтарям моделите от предишната година, допуснах някои несъвършенства и грешки /примерно в рисуването на лицата/, само защото, хем бързах, хем нямах особено желание да украсявам, хем бях напрегната. 

 

Сладките са украсени ръчно с матов роял айсинг, сладкарски бои и малко панделки, които лесно се отстраняват. Боите са гелови и на прах. Айсингът е купен, за професионална употреба, а не домашен /не използвам суров белтък от яйце/. За да има обем и структурна височина го стабилизирах. Сладките изсъхнаха за около 7-8 часа общо, но разбити на модули от по няколко часа, /тоест имах по около 2 часа от цвят до цвят/, но целият процес по месенето, точенето, печенето, забъркването на айснига, оцветяването, украсяването и рисуването ми отне около 3 дена. В ден номер 4 само ги опаковах и ги раздадохме. Важно е да отбележа, че аз в конкретните дни не правя само сладките, а те са някак си между останалите ми задачи. Никой не би могъл да ме принуди 8 часа да се гърбя и да украсявам без да спирам. Това просто няма как да стане.

Детето също нарисува картичките за няколко сутрини, преди училище. Все пак обича акварела, така че не и беше проблем това, нищо че не учи в училище по изкуства и има само 1 час "изобразително изкуство" по програма седмично. 

    Тази година коледните приготовления у дома баха много по-скромни от друг път и дори нямам общоприетата коледна украса в дома си. Нито играчки, нито елха, нито лампички. Не направих и коледните фотосесии /знаете за тях и за фотографското ми хоби от предишни публикации/. Моментът е такъв, че предпочитам да пропусна коледната еуфория. Но все пак пиша публикации в блога, макар да са по-рядко, защото той е на повече от 10 години и вече се е превърнал в навик. Нещо повече - хронологията в него е като дневник, и ако един ден детето ми реши да го чете, ясно ще види различните моменти от живота ми, при това систематизирани хронологично. Затова съм решила да продължа, пък дори и да пиша много, много рядко и да съм станала по-скучна. Истината е, че всеки има различни периоди в живота си, вълнува се от различни неща в различни моменти, развива се или пък не, променя се, а също и животът около него. Това че съм имала по-творчески периоди, не означава, че винаги ще е така. Донякъде се радвам, че изобщо ми е хрумнало преди много години, в един по-безгрижен етап от живота ми, да създам блога, макар че го направих спонтанно и малко на шега. Кой знае, може пък да е полезен за някого.

Пожелавам на всички вас, да не губите никога коледния дух и да имате едни незабравими коледни празници! Светлина и радост, мир и любов! 

Благодаря, че се отбихте при мен, във виртуалното ми кътче!

Великденски яйца с декупаж от салфетки

   Великденските яйца с декупаж от салфетки се правят толкова лесно, че оставих детето само да ги направи. И то се справи за половин-един час.

  Това, с което аз помогнах, беше да сваря предварително белите яйца, да приготвя четка, купичка с белтък и ножичка, и да купя подходящи за яйцата салфетки.

  След това обелихме салфетките и изрязахме избраните картинки, които в нашия случай са пролетни цветя. Трябва картинките да не са по-големи от яйцата. 

  Най-подходящи са белите яйца. Тъмните не ги препоръчвам.

  Изрезките се залепват с разбит белтък - чист, без примеси.

  Белтъкът се нанася с плоска четка за рисуване, под и върху картинката, внимателно отвътре навън. 

  Изсъхва за 10-тина минути.

  Прилагам 2 снимки на нашите украсени с декупаж яйца:

  Свели великденски празници!

Великденски сладки с роял айсинг - 2024

    Поредния Великден чука на вратата и отново направих маслени сладки с украса от купен роял айсинг /с преработени белтъци/. 

    Сладките са в типичния ми стил, изцяло украсени с айсинг, но различното е, че заложих на натурални пастелни тонове. Въпреки, че свърваме Великден с пъстри цветове, писани яйца и ярко червено, аз се вдъхнових от натуралните пастелни тонове на сурово дърво, коноп и лен. Избрах бежово-кафявата гама вдъхновена от естествените материали. Така ги чувствах нещата. 

   Ползвах метода на бързото декориране или интелигетното украсяване, както го казват на английски /има си термини, но ми звучи много смешно на английски/. Позволих си този път да си улесня много работата, и станаха по семпли, натурални и изчистени. Предполагам, че необичайсият им вид ще предизвика изненада, когато получателите отворат кутиите...

    Надявам се сладките да се харесат.

    В послентите месеци правя сладки с айсинг много рядко, колкото да си поддържам хобито живо и да има какво да покажа в блога си. Преустановила съм творческата дейност, понеже имам страшно натоварена и стресова година, от която зависят много неща в бъдеще. Затова и нямам много публикации тук.

    Изпекох около 170 броя сладки, но украсих една част от тях, калкото да имам за почерпка и за подаръци. Подаръчните кутии ще са светло кафяви - изобщо, всичко ще е в натурални цветове. 

   Разполагах само с 4+1 часа за декориране, а и бях прибрала и заключила всички материали, защото съм преустановила дейността по хобито, така че повече време ми отне да ги реорганизирам и извадя. Човек винаги може да предизвика себе си и да си причини маратон в кухнята. Хубавото е, че Великден е веднъж в годината.

   Показвам ви кокошките, птичките, яйцата и цъфналите цветове /цветчетата са вдъхновени от цъфналите дървета/ и ви пожелавам весел и споделен празник. :)