петък, 4 януари 2013 г.

Нова година, ново начало, стари пожелания!

    Тази Коледа и Нова година имах много ангажименти и не отделих подобаващо внимание на блога ми. А сега, след стартирането на Новата година, установих, че съвсем нямам свободно време за хоби. Но под "свободно време" аз дефинирам не само реалното свободно и незаето с други дейности време, но и времето, в което да имам нагласа за творчество, въдхновение и пространство за реализацията му и разбира се, свобода. Не приемам ограниченията, но се налага да призная, че често се сблъсквам с тях!
   Мисля, с първата си публикация за новата 2013 година да напарвя едно дълго пожелание към себе си (така де, никой нищо не ми е пожалал все още, време е сама да си пожелая), защото мисля, че самата аз най-добре се познавам.

   Пожелавам си, повече време, прекарано със семейството ми и роднините ми. Паралелно с развиването на блога ми, времето прекарано с дъщеря ми и мъжът ми силно намаля през изминалата година. Стигна се до конфронтация!!! За 10 месеца блог, имам над 50 публикации, но това стана за сметка на игнорирането на други мои приоритети.

   Пожелавам си, по-малко "постигнати цели в последния момент"! Типично за моята личност, е да се мобилизирам все в последния момент... Уж, имам време и уж имам план, но вместо да си разпределя задачките поетапно, аз се самоуспокоявам, че има време, докато накрая време вече няма, аз се шашкам, мобилизирам се и правя всичко в последния момент за сметка на съня ми, нервите ми и други важни неща. И най-странното е, че никога не закъснявам и винаги се справям успешно! Цепя минутата на две и съм точна! Е да, но на каква цена?

  Пожелавам, си повече критика от страна на приятелите ми, а не само положителни коментари!  Толерантна съм към чуждото мнение дори, когато то не съвпада с моето! Знам, че имам много недостатъци, знам, че нещата, които правя не са идеални, знам, че допускам грешки. Но предпочитам това да ми се казва, показва и посочва! Само така човек може да отстрани недостатъците си и да постигне съвършенство в дейностите и действията си. Благодаря на хората, които през 2012 година не ми спестиха честната и обективна критиката - тя е важна за мен, защото я приемам за градивен елемент и не се срамувам от чуждата "по-различна" оценка. Самата аз съм доста пряма, искрена, недипломатична и нелицемерна и казвам всичко "право куме в очи", което ми е създало доста неприятели, но смятам, че истината не бива да се премълчава. Да ме извиняват обидчивите!

   Пожелавам си, "умерен перфекционизъм". За жалост, съм ужасен перфекционист, рядко съм доволна от постигнатото и винаги искам нещо по-добро, по-съвършено. Стремя се към перфектен резултат във всяко мое начинание. Така съм възпитана, такава съм и по характер, с две думи перфекционист съм си. Това обаче е нож с две остриета. Много хора смятаха блога и нещата, които показвам в него за професионално направени. Да, но НЕ са. Професионалната ми сфера е счетоводството и финансите, а не сладкарството и фотографията. До скоро, активно участвах в една готварско-кулинарна група във фейсбук, където слагах мои снимки /еднакви с тези от блога ми/ и никой не ги харесваше, при 11 000 членове на групата. Накрая попитах директно и се оказа, че хората там мислели, че съм професионалист и затова ме избягвали и не "лайквали" снимките ми...!?!?!? Каква снобарщина, завист, дискриминация, тесногърдие и лицемерие, а?! Както и да е, установих, че за 10 месеца съм успяла да направя сладкишите ми, снимките ми и блога ми на сравнително добро ниво, ниво над средното и над общоприетото. Което ми спечели доста неприятели и недоброжелатели, противно на очакванията ми. Нещо повече, част от досегашните ми приятели, с които съм дружала през годините се отдръпнаха!?!? Разбира се, спечелих и неколцина нови приятели. Да си различен е лошо - имайте го в предвид! А аз винаги съм се отличавала с нещо откак се помня,...колко жалко за мен, нали? Различието не се толерира. Не само с последната ми дейност се различавам, блогът е само визуализацията на една моя дейност, но не е само тя,....в никакъв случай не е. Но не търся само похвала и високи оценки, затова приемам всяко мнение и критика, стига да не са безпочвени и необосновани. Все пак нека сме справедливи и честни - пожелавам го!

   През 2012 г. се научих да обработвам, донякъде успешно, снимките ми във Фотошоп, научих се да снимам прилично, научих се да подбирам пропсовете си за снимките, научих се да правя вкусни сладки и сладкиши, научих се да публикувам по-разнообразни статии, научих се да творя с или без вдъхновение, научих се да изслушвам и другото мнение, научих се да отстоявам и своето мнение, научих се да спя малко и да творя/създавам/ много, за да се вмъкна в 24-часовия маратон, научих се да оценявам хората - познатите и приятелите си. Но не се научих да приемам несправедливи оценки. Не можах да се примиря с фалша.
  
   През изминалата година, затвърдих убеждението си: "казана дума - хвърлен камък", като не дадох нито едно неизпълнимо обещание и изпълних всичките си поети ангажименти. Друг е въпросът, колко обещания ми бяха дадени на мен и неизпълнени след това. Няма да правя счетоводен баланс. Но нека не подценяваме силата на дадената дума и разочарованието от неизпълненото обещание.

   Пожелавам си, през 2013 година повече възможности и по-малко пропуснати такива! Повече творчество и по-малко отказ от мечти! Повече истински свободно време и повече интензивна заетост/работа/! Здраве и щастие в семейството ми, разбира се! Пожелавам си повече истински приятели и по-малко лицемерие около мен! Дай Боже!
 
   Честита Нова година на всички! Здраве и щастие Ви пожелавам! :-)





Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...