понеделник, 29 октомври 2012 г.

Шоколадов кекс с шоколадов крем-мус, по рецепта за блат на торта Черна гора (торта Шварцвалд)

        Напоследък, отделям доста време за блога ми - за готвенето, за рецептите, за снимките на готовите сладкиши, за пропсовете, за статиите.
       Оказа се, че блогът ми е станал нянакаква част от ежедневието ми, като същевременно ми служи за свободно изразаване на мен самата и ми предоставя лично пространство за изява. Превърнал се е, в част от мен, но също така и в мой виртуален сладкарски дневник. Само че, в някаква степен ме е обсебил и твърде много време му отделям - като един голям перфекционист, изпипвам всеки детайл и много се старая. Затова, сериозно обмислям да го променя, защото аз не съм нито кулинар, нито сладкар, нито фотограф. Просто така се получи, че в това малко виртуално кътче, където публикувам мои неща, преобладават сладкишите.... Но те, далеч не са всичко, което ме вълнува.
      Покрай сладкишите, започнах да се интересувам от фуд-фотография, започнах да чета сладкарски статии, покрай тях започнах да се увличам и се запалих по порцелановите изделия за хранене. И постепенно колекцията ми набъбна до N-на брой  поставки за торти на столче и такива тип-плато. За покривките и кърпичките за маса, за чиниите /десертни, основни и подложни/, и за останалите прибори няма да изброявам - те сигурно ще стигнат за целия китайски народ.  Доста се поувлякох, но все нещо ново ми харесва. Рязоряваща страст е.
       Фотографията тук няма да я обсъждам, не защото и за нея не съм отделила доста време и ресурс, а защото не мисля, че съм добра в тази област, и следователно е по-добре да не подхващам темата.
       За старите, състарените и новите дъски за пропс, мисля да напиша специална статия - толкова трудно ми беше да се сдобия с тях, че са си цяло приключение.
      Това, за което мисля да поприказвам, е самия ми блог. Странното е, че при всичкото отчетено посещение на потребители в него, а то е доста, ако съдим по статистиката на Блогер, почти никой не коментира статиите. Стигам до няколко хипотетични извода: 1.) колкото и да се старая, на хората им е все тая, какво ще прочетат и едва ли ще го коментират, 2.) потребителите търсят определена информация, която ги касае, и не я ли намерят просто затварят страницата, 3.) потребителие харесват статията, но не виждат смисъл да я коментират или просто нямат желание да драснат един ред, 4.) потребителите, четящи блога, не са от онези виртуални субекти, които драсват по някой коментар в някой форум и нямат практика да оставят мнения в нета, 5.) публикациите ми не струват и не са интересни - защо да ги коментират тогава, 6.) публикациите ми са интересни, но потребителите не са забелязали полето за коментар, 7.) блогът ми не е популярен на широката аудитория. В цялата тази хипотетична тирада, изводът е един - коментари няма или са много млко, а Блогер отчита голямо посещение в блога ми: статистиката показва, че средно се отбиват по 100 човека на ден. Явно на хората хич не им се пише - дано поне да им се чете.... Или може би не съм открила още "моите хора"?
      Със или без коментари и мнения, този блог е факт и мисля да продължа да го поддържам.  И въпреки, че ми отнема доста от времето (,което и без друго нямам в излишък), ми е приятно да имам нещо само мое си, но споделено. И ето ме сега - пиша посред нощ тази статия, след като два дни съм готвила, снимала и обработвала кадрите. :-) Воля и желание трябва, са казали хората.  А аз бих добавила - и издръжливост на безсъние.
      Сега да мина на сладкарската вълна - ще покажа снимки на един кекс, който по същество е блат за торта Черна гора (торта Шварцвалд), залят с шоколадов крем-мус, който ми стана традиционен за рецептите напоследък. Оригиналът на Черна гора (Шварцвалд) е с череши, черешов ликьор и заквасена сметана, но аз и да искам през есента няма откъде да намеря череши. Черешов ликьор също не ползваме у дома, а заквасената сметана в кофичка, реших да не я разпечатвам, че ми трябва за една детска торта. Затова използвах отворена вече течна неподсладена животинска сметана, захар, прясно мляко, натурален шоколад и натурално неподсладено како. Още една причина имах, за да направя по този начин сладкиша - у дома НЕ обичаме да ядем кекс, но обичаме торта и на практика това си е торта, но изпечена в кесова форма. Също така, аз обожавам натурален шоколад и всичко, което го съдържа. Другата причина да направя точно така сладкиша, беше, че исках да използвам чисто новата си поставка за торта, която е поредната в колекцията ми, но която започнах много да си харасвам, след като и навървих през дупките сатенената панделка. :-)
        И в дъждовния есеннен ден се "разтанцувах" в кухнята и спретнах ето този сладкиш:


     Цялата рецепта за торта Шварцвалд, може да прочетете тук: http://www.kulinarno-joana.com/2010/08/black-forest-cake/
   
      Понеже аз съм я адаптирала и променила ще дам и моя вариант:
   
       За шоколадовия кекс:
  • 400 гр. кристална захар
  • 260 гр. бяло брашно
  • 80 гр. сурово какао
  • 10 гр. бакпулвер
  • 10 гр. сода бикарбонат
  • 1 непълна чаена лъжица сол
  • 2 яйца със стайна температура
  • 250 мл. прясно мляко /, но НЕ ледено/
  • 1 супена лъжица ябълков оцет, която се сипва предварително в прясното мляко и сместта се разбърква добре.
  • 120 мл. слънчогледово олио
  • 250 мл. топла вода
      Фурната се загрява предварително на 200°C. Посочените съставки в същият ред се смесват и разбиват в купа. Изипва се сместта в кесковата форма и се пече около 35 минути на 180-200 градуса отдолу и отгоре, и се допича при нужда още 10 минути на 120 градуса. Тоест в края на печенето се намаляват градусите на фурната. Проверява се за готовност с дървено шишче. Аз допекох, понеже фурната ми е слаба и отдолу пече по-малко отколкото отгоре и затова общото време за печене на кекса ми беше 45-50 минути! Понеже кекса има доста течни съставки, трябва да се пече по-дълго, според мен. Също така, след като кекса се запече отгоре и се надуе, се покрива с вестник, за да не изгори отгоре. В никакъв случай не отваряйте фурната първите 15-20 минути, за да не ви спадне кекса, и да не ви стане клисав. Вестникът може да сложите последните 10 минуги от печенето.

       За шоколадов крем-мус:
     Слсложете на котлона тенджера с дебело дъно и загрейте 200 милилтра течна неподсладена животинска сметана. Когато сметаната кипне /заври/, изключвате котлона и добавяте 200 грама натурален или млечен шоколад /по ваш избор/, начупен на парченца, бъркате енергично дакато се стопи и стане хомогенна маса. Сваляте от котлона и докато е топла сместта, добавяте пудра захар на вкус - аз сипах 120 грама пудразахар, защото ползвах натурален шоколад - и прибавяте 25 грама краве масло. Разбърквате добре и добавяте /по желание/ 1 равна супена лъжица натурално какао на прах, предварително разтворено в 2 супени лъжици прясно мляко /студено/, и продължавате да разбърквате с миксер докато сместта стане гладка и еднородна. Тази стъпка с какаото и млякото може да се пропусне - на мен обаче ми допада силния аромат на натурално какао и затова го прибавям, разбира се, това е личин избор. След това охлаждате до стайна температура /най-добре изчакайте поне половин или един час/ и исипвате сместта внимателно върху вече охладения кекс. Сместта трябва да е гъста и да не се изсипва прекелено лесно, тоест не бива да е твърде втечнена, трябва да прилича на мус. Внимавайте каква сметана ползвате - тя трябва да е сладкарска, а не готварска.
       (За тези, които предпочитат да ползват сухи кремове на прах, мога да препоръчам крем Оле, разбит със съответното количество студено прясно мляко /написано е на опаковката на крема/, в комбинация със сладкарска сметана, разбита както пише на опаковката. Получава се консистенция близка до гореописаната. Процесът със сигурност е улеснен и опростен, понеже имате само три съставки - сух крем, прясно мляко и сметана за разбиване. Важно е кремът да не стане прекалено рядък и воднист, така че контролирайте течните съставки /прясното мляко/ и преценете при самото приготвяне каква да е гъстотата.)
       След това сложете сладкиша в хладилник поне за 3 часа, за да се охлади и да стегне кремът.
      Ако не обичате много силния шоколадов вкус, може да пропуснете частта с добавянето на натуралното како и прясното мляко в крема.

      Докато снимах сладкиша, се изсипа такъв дъжд и небето така притъмня, че се зарадвах, че не съм навън, а съм в кухнята си, в която обикновено не се застоявам за дълго. :-)
       Надявам се, тази публикация да не ви е отегчила! Благодаря, че бяхте с мен!


неделя, 28 октомври 2012 г.

Тарталети с малини и крем-рикота, в една много тарталетена публикация ;-)

    След като за първи път тази година направих тарталети, въдъхновена от една снимка, която открих в интернет (и която най-отдолу ще покажа), се влюбих в тези малки десертчета, предоставащи големи възможности за декорация с различни плодове и кремове. 
    Това, което ми хареса е, че тарталетите са малки, правят се лесно, ядат се бързо, фотогенични са, изглеждат апетитно. 
   Установих, че в България нама богат избор от форми за тарталети. Аз едвам намерих два вида метални формички /едни по-ниски и широки и едни по- високи и тесни/, но и двата вида се оказаха от ръждясваща ламарина и сега ми е много трудно да ги мия и съхранявам, отделям им голямо внимание и полагам усилия за поддръжка, бърша ги индивидуално с кърпа, подсушавам, лъскам със сода....с други думи, не е съм очарована.... Порцеланови огнеупорни формички изобщо не открих.
   Досега съм правила точно три вида тарталети, като рецептата за тестото съм публикувала в предходната ми статия Есенно - касис, тарталети и тарт. 
   И трита вида тарталети са от тази есен и са със сезонни плодове. И трита вида са по една и съща рецепта за маслено тесто, като разликата е в само в крема и в плодовете.
   Ще започна отзад-напред, като ще покажа първо последните ми тарталети и после всички предходни, и ще подчертая кое не ми е харесало и кое ми е допаднало. Предполагам ще се получи като сравнителна характеристика и няма да си спестя критиката. :-)
    Последните ми тарталети направих с крем-рикота и пресни малини. Предварително изпекох масленото тесто и след като изстина тестото и извадих чашките, ги напълних с крем-рикота и украсих с малини. Станаха бързо, лесно и красиво, но не съм чак толкова впечатлена от вкуса. Не мога да свикна с рикотата.
   За сревнение с предходния вид тарталети, които направих: с пресен касис и шоколадов крем-мус, мога да кажа, че и те бяха лесни за направа и също станаха бързо и красиво, но ми харесаха много провече на вкус. Аз предпочитам шоколада винаги. :-)
    За сравнение с първите ми тарталети, по рецепта на списание Good Food, пък ще уточня, че тяхното приготвяне е най-трудоемко и кремът им е най-цапащ. Но пък тази рецепта е най-класическа. В автентичните рецепти, тарталетите се правят с варен или печен яйчен крем. Първите ми тарталети, ги направих така, но си оплесках кухнята - бяха с печен яйчен крем и малини, които също запекох с крема. По този начин, плодовете вече не са много фотогенични, но пък вкусът им е божествен. Изводът: трудоемки, цапащи и много вкусни.
   Сега ще покажа и снимки - съответно на последните ми тарталети и на предходните ми видове, като най-накрая ще покажа и вдъхновилата ме в началото снимка.

     Тарталети с пресни малини и крем-рикота:


     Тарталети с пресен касис и шоколадов крем-мус (със сигурност, пак ще ги направя):


    Тарталети по класическа рецепта - с печен яйчен крем и малини (времето за приготвяне е по-дълго, но са вкусни, видът им не е толкова фотогеничен):


     Снимката, която ме вдъхнови да започна всичко това и да ме обхване тарталетена лудост, показва едни шоколадови тарталети без печене, съответно с шоколадов крем и череши (за съжаление, сега не им е сезонът). 
    Автор на тази вкусна снимка е Food-фотографът Mowie Kay, който има зашеметяващо портфолио.
       Ето я и нея: 

     За капак ще кажа, че съм си обещала да направя и аз такива шоколадови тарталети без печене и с череши, но изчаквам да дойде пролетта и да се сдобия с череши. Междувременно, ще си потърся и хубави формички за печене, и подобни пропсове (сребърните лъжички и фона). Със сигурност, снимките ми няма да са толкова добри като на Mowie Kay - той твърде високо е вдигнал летвата! Но не ми пречи да се опитам. :-)
       Благодаря, че се отбихте в моя блог и заповядайте отново!

четвъртък, 25 октомври 2012 г.

Есенно - касис, тарталети и тарт

    Нама да съм аз човекът, които ще ви каже, че през есента всичко умира (заспива). Според мен всичко се ражда тогава, а някои индивиди като мен се пробуждат от лятната летаргия. Но за да не споря с биолози, физици, астролози, химици и прочие учени, само ще уточня, че освен, че през есента се раждат: прекрасни природни картини, топли цветове, вкусни плодове, се раждат също и стрхотни есенни идеи. Моите например! 
    Ето няколко снимки, какво е за мен есента: 

  
     Ако се питате каква е тази кратунка на снимките, обърнете се за отговор към майка ми - тя с радост ще ви обясни символиката :-).
    Но нека не говоря само за тикви, кратуни и други сроднни на тях същества, родени през есента /пролича ли си вече, че съм есенно чедо?! ;-)/. 
     Сигурно сте чували за онзи лаф: "Ако животът ви поднесе лимони, направете си лимонада!"
     Е, на мен ми поднесе КАСИС!
     Да си призная, не бях яла никога пресен касис, само на сок го бях консумирала.  Известен е още като червено френско грозде.
    Отидох в Метро да търся смокини, извън сезона им. Казах си: внасят плодове от чужбина и сигурно ще имат и смокини, макар да е есен. Но уви, имаха всичко друго, без тях. Видях къпини, огромни боровинки, ягоди, разбира се, всичко вносно. Догато ги оглеждах, издирвайки все пак смокини, попаднах на касис, също вносен и много скъп. И го купих без да имам идея, за какво ще го използвам. Просто бях любопитна.
    Та сок от касис не направих, още повече, че купих само една кутийка, но направих тарталети и тарт, а без малко щях да спретна и една торта /, но касисът все пак ми свърши/. 
   Защо се спрях на маслените сладкиши тип "пай" ще обясня простичко. През лятото и в горещините, никак не ми се яде маслено тесто, което по правило е по-тежичко и по-хранително. Тогава наблягам на леки сладкиши и разхлаждащи неща. Когато дойде есента и зимата, веднага в главата ми изплува мисълта за: пирог, пай, тарталети, тарт, масленки, шприцовани сладки, линцери, сладки-топчета и прочие видове маслени сладкиши и сладки.
   Тарталетите и тарта направих по познатата ми рецепта за маслено тесто, по която правих предходните тарталети с яйчен крем и малини, но този път елиминирах яйчния крем и вместо да пека кремът и да си цяпам кухнята, направих студен шоколадов крем-мус и напълних чашките на тарталетите след като ги бях изпекла. Същият крем ползвах и за тарта (домързя ме да правя два крема, признавам).
   Ето ги тарталетите, снимани в два последователни дни - личи си по свежестта на касиса на първите кадри и запотяването му на последните /това е конденз от престоя в хладилника и разликата в градусите/:


    А това по долу е тартът. Той не е толкова идеален като тарталетите, защото тях много лесно ги извадих от формичките /ползвам метални формички/. Тартът обаче, нямаше изваждане от тази огнеупорна порцеланова форма за печене и се разочаровах много от това, че залепна. Наложи ми се да го изстържа от нея, като той ми се разкашка и начупи при вадененто му.  
   По принцип, масленото тесто не залепва, не е нужно да се намазва съдът за печене, но от тази порцеланова форма хич не съм доволна. Тестото е еднакво и за тарталетите и за тарта, но едното извадих успешно, а другото - не. Според мен причината е в тавата-форма.

    Рецептата за масленото тесто, от което са направени тартът и тарталетите, е:
  250 гр. брашно и малко за поръсване, 140 гр. краве масло, на парченца /студено се реже на кубчета/; 85 гр. захар; 1 яйце, разбито. Сложете брашното, маслото и захарта в кухненски робот или миксер и направете на трохи /миксирайте/. Добавете яйцето и 1 с.л. студена вода /може и 2 лъжици/ и омесете тестото. Завийте във фолио и го охладете за 20-30 мин. Това количество е за 8-10 тарталети. В моя случай съм направила двойна доза /от всичко по две/. След охлаждането разточете тънко тосто и покрийте плътно формичката като с пръсти оформяте. С вилица леко надупчете дъното на тестото във формата /, за да не се надува./ Печете на 180-200 градуса докато ръбчето на тестото във формата стане леко златисто. Вадят от се формите, когато са напълно изстинали. /иначе рискувате да ги счупите/. 
    Докато правех тестото за тези сладкиши ми се счупи едната бъркалка на миксера Тефал, който при това е нов. Не знам, що за уреди продават, но втори път ми се чупи кухненски миксер, докато е в гаранция. Предходният път ми се развали кухненският робот Бош, който беше само на седмица ползване, а сега ми се счупи миксерът Тефал. Което означава, че ще има пауза в готвенето на сладкиши.
     Пожелавам ви приятна, слънчева и спокойна есен! 
     Благодаря, че се отбихте при мен!
   


понеделник, 22 октомври 2012 г.

Сватбени сладки. Сватбени бисквитки с фондан - "торти" и сватбени бисквитки с фодан - "рокли"

    След сватбата на братовчедка ми, за която направих бисквитките: Булка и Младоженец от фондан, и курабийките: Сърца с декорация, някак си се запалих по нежните сватбени сладки с фондан. Какво да се прави - романтична натура съм.
    Рецептата за маслените бисквитки вече е публикувана тук: http://blognaelena1.blogspot.com/2012/09/blog-post_11.html 
      Сега ще покажа самите декорирани бисквитки, които са изработени от фондан, украсени са с перлички от захар и са нарисувани с перлена прахова сладкарска боичка. Резците и перличките, както и праховата боичка са ми подарък от магазин Сладката Къща.
      Бисквитките станаха бързо и ми беше много приятно да ги украся, но направих малка бройка, тъй като не бяха предвидени за голяма почерпка, а за домашна консумация. Изпратих част от тях на севкървата ми, която имаше Рожден ден през октомври месец.


четвъртък, 18 октомври 2012 г.

Стилен мъфин с фондан за специален човек

    Днес майка ми има Рожден ден.
    Октомври месец у дома е най-рожденният месец - струпват се много рожденни дни накуп.
    Понеже майка ми никога не празнува, скромен човек е, а и не обича фондан, направих съвсем символична малка почерпка. Изпекох шоколадови мъфини, но украсих с фонадн само един.



Есенни мъфини с фондан

  Обожавам есента! :-) Заради цветовете, падащите листа и плодовете, заради емоцията и настроението.
   Тази есен обаче, ми е някак си, по-цветна, по-красива и по-щастлива. 
   Може би заради новите ми увлечения по фотографията и по моделирането с оцветен фондан, започнах да виждам нещата по-ярки, по-цветни, по-детайлни, по-осезаеми. 
   А може би и заради детето ми, което е на две годинки и половина и се върти по цял ден около мен, понеже още не съм тръгнала на работа. Това - дребното, ми носи много положителни емоции. :-) 
  Факт е обаче, че есента ме радва и ме вдъхновява! Нищо, че мразя дъжда и съм върл противник на студа и влагата. Не обичам лошото време. Но все пак ми е есенно, цветно. :-) 
   Затова не спирам да творя, да снимам и да мечтая. И да се радвам на всички онези малки детайли от есенното ми ежедневие.  
   А докато есента напредва с тихи, но цветтисти стъпки, намирам малко време за чаша топло капучино, любимите ми бонбони, шоколадови мъфини, есенни пейзажи, топли кестени, домашни бисквитки и много положителни емоции, които в комплект с усмивката на дъщеря ми и жълтите листа, са наистина взривоопасно добра комбинация. ;-)


събота, 13 октомври 2012 г.

Тарталети, виртуални приятели и реални случки - честит ми РД!

    Днес имам Рожден Ден, но ще пиша НЕ за мен, а за хората край мен. За случайни хора и за случайни блогове (респективно блогъри). 
    Първите ги срещаме навсякъде. Вторите ги четем (и/или пишем) в интернет-пространството. Разликата е само в средата на комуникацията.
  Ако трябва да определя блог-взаимоотношенията ще кажа: случайни мигове, внезапни срещти, ежедневие, битие, приятелство, споделяне, разбиране, общост /приобщаване/.
    На фона на горното бих обощила: явно съм от късметлиите. Не само защото имам вълнуващ живот, съпътстван с много трудности, опасности, постижения, провали и успехи, не само защото имам невероятни родители и чудесно семейство, не само защото имам прекрасна дъщеричка, но и защото хората, които срещам макар и напълно случайно, оставят трайна диря в живота ми и са хора-личности, хора с ярко присъствие, хора с качества и потенциал, хора, повлияли ми в някаква степен положително.
   Ще изредя една колонка от десетина имена, на мои виртуални приятелки, с риск да пропусна някой, но ще ми прощавате за пропуските:
Люба
Петя
Мария
Ирина
Йовка
Румяна
Диди
Светослава
Елия
Биляна
Николина
Ивелина
Ели
Ваклина
и още много други......
   Тези жени имат не просто блогове или странички в интернет. Те са уникално добри, талантливи, ерудирани, вдъхновяващи. С една дума - запомнящи се.
    Люба (Буболинката) http://bubolinkata.blogspot.com/  е не само уникално талантлива и прави невероятни торти и салдкиши, но и пише чудесни разкази. Тя е невероятен човек, завладяващ, талантлив и благороден. Познаваме се повече от 8 месеца  и въпреки натоварентият си график, Буба не остави нито едно мое писмо без отговор. Кореспонденцията ни е дълга километри. Ако не беше тя, аз никога нямаше да започна да правя торти с фондан. Просто тя ме вдъхнови и научи. Даде ми началото, пък краят още не се вижда.... Благодарна съм и.
   Мария (Мини) http://stirianowa.blogspot.com/ също беше до мен в началото, когато задавах най-тъпите си въпроси като например: "Какви бозови инструменти за моделиране да си купя?". Въпреки всичко не ме отпрати. Благодарна съм и за търпението. Ако имам път към нейния град, непременно ще и се обадя.
    Ирина, също е личност със стил. Блогът и: http://sunshineskitchen.com/ е невероятен, откъдето и да го погледнеш, а самата тя има безспорни качества. Убедена съм, че в Лондон ще научи много неща, но съм сигурна, че и Лондон може много да научи от нея, стига да им покаже блогът си. Блрагодаря й, за чудесния подарък, които ми направи преди да замине за чужбина -  остави ми нейната поставка за къпкейкс. И доста съвети за подобряване на снимките ми.
   Румяна (Лулу) http://luluto.blogspot.com/ - вдъхновяваща, талантлива, космополит, пример. Освен, че пише завладяващи разкази, прави впечатляващи снимки и готви вълшебно, с нея намерихме общ език и в професионален план. Безкрайно и благодаря за съветите и за приятелството.
   Йовка - много земен и сърцат човек, безспорно и талант. Независимо трудностите, които среща, тя си остава широко скроена личност. И тя ми направи подарък - два плата с интересни десена, за интериор в блога ми. Във фейсбук тя има: "Работилничка за чудеса" (страничка, на която показва сътворените от нея чудеса - в прекия и преносен смисъл на думата).
   Петя - човек, с който не само онлайн сме приятели във фейсбук, но и в реалния живот. Дружбата ни надрасна интернет пространството. Винаги когато се отбивам през Велико Търново се обаждам и на нея. Чуваме се по телефона поне два пъти в месеца. Благодарение на нея, снимките в моя блог станаха по-добри, по-качествени. Тя отдели безумно много часове, за да ме научи да обработвам кадрите си поне малко. Още не си е направила блог, но дано по-скоро да си направи. Ако кажа, че сме си правили подаръци взаимно, ще е слабо, може би трябва да уточня, че не пропускаме случай да се зарадваме взаимно.  Общата ни страст освен към фотографията е и към красивите чинии, купички, чаши, кърпи за маса и всички онези пропсове, свързани с кулинарната фотография. Само дето аз не умея да снимам.
  Славка /Светослава/ http://slavinimaistoriiki.blogspot.com/ - и нийният блог е впечатляващ: с истории, ръкоделия от плат, сладки. И тя ми направи подърък - едно малко парченце плат (както тя го нарича с ирония "парцалче"), но още не съм успяла да си го взема. Вярвам, че все някога чудесния десен ще се озове в ръцете ми, макар да нямам път към дома й скоро. С нея също намерихме общ език.
   Елия - и тя има блог или по-точно сайт за ръкоделия от плат: http://www.100sheep.eu/. Уши ми страхотни малки покривчици, благодарение, на които снимките ми станаха по-жизнени и цветни.
    Диди: http://cook-4fun.blogspot.com/ - блогът и е невероятен. Стила и на писане е много висок, снимките и са перфектни и запомнящи се, информацията, която поднася е полезна и интересна. Подозирам, че и тя е невероятен човек. Заприказвахме се за една винтидж-чиния, която аз от месеци издирвам, а тя се оказа, че я има. Не само, че ми каза от кой магазин е нейната, но и лично отиде да провери налична ли е още и да ми запази една бройка - последната! Скоро ще ходя да я купя. Благороден човек е, и услужлив.
   Биляна http://mamanamalena.com - фотограф с голям талант. Истината е, че изобщо не се познаваме. Но и тя ми направи подарък. Изникна като от нищото. Прати ми от Варна едни платове за пропс, за блога ми. Малко едри се оказаха шарките за моите снимки, но пък замислям да го ползвам за друго. Все ще му измисля приложение.
    Ивелина -  http://damayantistudio.blogspot.com/, и тя не пропуска да ме посъветва за снимките ми, когато имам нужда. А аз имам нужда.
     Ели - http://snimkieli.blogspot.com/ също като при Ивелина, свързващото звено е фотографията. Чудесен човек е!
    Николета - и тя няма блог, а сомо фейсбук-профил, но и от нея имам невероятен подарък за блога - едни дъски за пропс. Още не ми ги е изпратила от Пловдив, но вярвам, че в скоро време ще ги получа. Аз пък съм и приготвила други неща...
     Ваклина - много кулинарни съвети в началото получих и от нея, блогът и е доста практичен и в помощ на готвача, ако някой се интересува: http://vaklina.blogspot.com/. Освен всичко друго, с нея сме и съседки.
     Оказах се богата на приятели....
     И понеже ми е Рожден Ден днес, редно е да покажа и нещо от мен. Преди всичко ще покажа една моя много любима чиния, която наскоро ми подари мъжът ми. Навръх неговият Рожден Ден се завърна от Германия и ми я донесе от http://www.butlers.de.
    Радвам се, че успях да я снимам докато беше цяла, а това беше за кратко. Дъшеричката ми включи без да я видя, котлона на печката, пък аз бях оставила отгоре чинията за малко и съответно котлона се нагря, а чинията се спука през средата. Добре, че ми останаха снимки. И добре, че не подпалихме къщата. Ако някой ходи до Германия, моля да ми вземе същата чиния, ще си я платя.

   Фонът не е подменян на фотошоп (аз и не умея). Това са две различни снимки - просто ползвам различен цвят дъски.
    Почерпката за Рожденния ми ден ще е с тези тарталети, като снимките са различни, защото са правени в два последователни дни (, което си личи и по светлината в кадрите).


    Рецептата взех от списание Good Food, но да си призная, кремът ме изтормози. Вариантът, да пека яйчен крем ми се стори цапащт и трудоемък, и другия път ще напълня тарталетите със студен крем.
    Иначе отдавна се бях заканила да ги направя, но все нямах формички за печене на тарталети. Едва наскоро успях да ги намеря и да си купя. Адресът на магазина получих от Йоана от страхотния сайт: Кулинарно - в кухнята с Йоана: http://www.kulinarno-joana.com/. Благодарности!
   И понеже много се разприказвах, а дори с едно кафе не почерпих, ще сложа снимка за виртуална почерпка. :-)

    Много линкове станаха и много връзки към други автори, дано съм била полезна. И дано съм ви усмихнала поне веднъж! Благодаря, че се отбихте в блога ми!

  
  
   
    


четвъртък, 4 октомври 2012 г.

Моята Шоколадова торта с много шоколадов мус /преработен ганаш/

   Тази година няма да мога да направя торта за собственият си Рожден Ден. Датата наближава, но аз ще бъда извън София и няма да разполагам с кухнята си. 
   Затова си спретнах предварително, една малка тортичка - естествено много шоколадова. За вкуса нямах никакви колебания - аз си падам по шоколада, при това го обичам натурален/черен/. 
   Това, което направих обаче, е нещо ново за мен, а имено много гъст шоколадов мус, който по своята същност беше преработен ганаш с добавки. В крема съм стопила цели 3 големи натурални шоколада. Затова тази торта не е от леките и е доста калорична. 
   Снимките са много, защото исках да покажа разрез на моя торта, а пък случих и на светлина този път.  Много често ме питат: "Като не сиропирам тортите ми, дали те са сухи?" Отговорът ми винаги е: "Не са, защото слагам много тънък блат и много голямо количество крем".  Надявам се на снимките да се види именно това.
   Сега черпя виртуално с много снимки:

   Поради засилен интерес пускам и рецептата, която беше пълна импровизация. Първо исках крема да е ганаш, но не му нацелих пропорцията и затова го преправях.
  Кремът е ганаш, който не ми се получи гъст и добавях към него сух крем. Използвах животинска течна неподсладена сметана 35-37% масленост към 900 милилитра, 3 големи натурални шоколада Своге, около 30-40 грама масло /немското/, 4-5 супени лъжици захар, 2 пакета шоколадов студен крем на Йоткер /с тях сгъстих, защото нямах 5 шоколада и сметаната ми се оказа много като количество/. 
   Ганаш се прави като на котлон се слага сметаната и начупеният шоколад докато кипнат, после се сваля от котлона и се бърка, добавя се маслото и захарта, и се бърка докато стане хомогенно. Добавих сухия крем, защото на мен ми стана много рядко, а нямах шоколад в повече. Като истина го прибрах в хладилника за 1 час. После сложих във формата за печене, готовия от предишния ден блат, сипах крема, соложих блат и пак сипах крем догоре на откопчаващата се форма и накрая сложих в хладилника, за да се замрази за 1 нощ. Реално това е модификация на ганаш, сгъстен с добавен крем. 
   Блатът е пандишпанов, но съм добавила 1 супена лъжица натурално неподсладено какао и 2 суп. лъжици канела, за да го оцветят. Режа го с корда-нож. Формата ми е само 18 сантиметра диаметър и така постигнах висока торта, която да не е много широка. :) 
   Тортата е доста тежка и калорична! Блатът е съвсем тънък, почти липсва. Основното е кремът.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...