събота, 14 юли 2012 г.

Морска торта с голям Рак за едно малко "раче"

    Майката на Денис безкористно ми се довери и предпочете аз да направя тортата за втория Рожден Ден на сина й. Денис и дъщеря ми са връстници, играят заедно в парка.
   Признавам си, голяма отговорност и предизвикателство беше за мен, в предвид съвсем малкият ми сладкарски опит до този момент. Затова обмислях идеята сдемици наред и доста се потрудих за реализацията. Естествено, не мина всичко гладко, някои неща станаха по-различни, от колкото ги мислех, но въпреки това си харесвам морската торта. 
   Идеята беше тортата да е голяма, но едноетажна, да е морска и да има фигура на голям осмокрак рак! Специално ракът беше по идея на майката на Денис, тъй като той е зодия Раче. Изпрати ми дори картинка на конкретен ярко керемидено-оранжев рак. 
   Тортата стана внушително голяма: около 30 см. диаметър (ще видите на снимките как стига до ръба на подложката и се кани да изкочи) и височина на блата цели 16 сантиметра! За сравнение стандартна торта от средностатистическа сладкарница е с височина на блата около 7 сантиметра. Представете си две торти една върху друга и ще разберете за височината на моята торта. Исках да апликирам с фондан по борда и затова ми трябваше повече площ. 
   Същевременно цялото това чудо, облечено с фондан и украсено с фигурки тежеше много - към 8 кила. Не съм мерила тортата на кантар, но знам теглото на вложените материали, а и ми е трудно да я вдигам без усилие, което си е показател. (Все се заричам да направя по-нормално средни торти и все се увличам и ги правя огромни.)
   Тортата е с вити ванилови блатове и много крем. За първи път навивам блатовете. Целта беше да постигна височина. 
   Кремът от своя страна включва: Маскрапоне, Рикота, крем Брюле, животинска Сметана 35 % масленост. Доста богат крем и доста вкусен. Знам, защото облизах купите накрая ;-). 
    Започнах отзад напред, като първо направих ракът от фондан - цяла една нощ си играх с него и си припявах "тръгнал Рачо с триста раци". Стана както го бяха пожелали: голям керемидено-оранжев и с осем крака. 
   После направих на ръка раковините: мидите и охлювчето - за целта използвах перлена прахова боичка, а охлювената черупка я рисувах. Нямам молд да морски същества и се наложи да ги направя ръчно. След като ги поставих на тортата, реших да запълня празнините и направих от фондан спасителния пояс, перличките и табелката с името на Денис. 
   Бордът на тортата е висок, за да може да побере апликации на яхти и платноходки. Декорирах с три големи платноходки с рисувани раирани платна в два цвята и няколко малки бели яхти с платна на сини раета. Малките яхти разположих между големите платноходки. Накрая спонтанно добавих и звездите, може би не трябваше...не знам.
   Като минус отчитам, влажния крем в комбинация с меките и тънки блатове, които навих, защото те са предпоставка в тази 40 градусова лятна жега тортата да се наклони леко на една страна. Истината е, че много се притеснявах да не се разпадне. Но майката на Денис искаше повече крем и по-сочна торта, затова сложих наистина много крем. 
   Като минус отчитам също, че смених използваната марка масло. Уж ми го препоръчаха познати, но... не съм очарована, защото срарият вариант си ми вършеше работа, а новото масло като, че ли е по-меко. За да не стане гаф засилих на максимума хладилника си. Но извън хладилника е 40 градусова лятна жега и при транспортирането на тортата се налага да се вземат всички възможни предпазни мерки. 
   Тази година юли месец е с рекордо високи темперетури, затова в жегата избягвам да правя големи торти, освен при поводи като този. :-)
   Снимките публикувам по-долу - снимала съм съвсем набързо и без да подбирам фон, за което се извинявам:
   
    Снимала съм подробно всичко - дано не ви отегчавам. 
    Ако имам късмет, ще добавя по-късно и снимка на разрез на тортата.
   Снимките в тази статия НЕ са обработени, защото нямам никакво време - стягам багаж за морето и набързо пиша публикацията. Ползвах бутона за "Насрочване", но за съжаление той не ми работи.
    Като кликнете с мишката върху конкретна снимка, ще ви се отвори в пълен размер.
    Благодаря, че се отбихте и дано да съм била полезна.
    Сега изчевам, че морето ме чака! :-) Ще се видим тук през август.

сряда, 4 юли 2012 г.

Бисквитки "А Ла Баба..." със сусам

   Сещам се често за вкуснотиите, които някога правеха баба и мама. Те и двете са доста сръчни и готвят вкусно. Много вкусно! Съжалявам единствено, че по онова време, не е имало нито цифрови камери, нито сайтове. Иначе сега щях да ви покажа на снимка каво умееха да правят те в кухнята.
   За сметка на това, реших да изпека малко маслени бисквитки в ретро стил. Сусамени бисквитки! За неосведомените ще подчертая, че сусамът е много полезен.
  Сусам имаше като вътре, в самото тесто, така и отгоре върху бисквитите. Не намазах яйце отгоре и затова сусама беше ронлив, но понеже изпекох само 3 тави, прецених, че няма смисъл да разбивам 1 яйце за намазване на такова малко количество сладки. Получиха се доста интересни на външен вид, а със сигурност и здравословни. За подслаждане използвах малко захар и мед. Не обичам да прекалавам със захарта, и затова я ползвам умерено.
   Ето и снимки на бисквитите:

  
    Рецептата за масленото тесто за бисквитките е показана в статията ми за сватбените сладки.  Разбира се за да станат бисквитките сусамени се добавя и суров сусам.

Баница или пица? А защо не и двете?

   Поредната дилема, какво ще вечеряме у дома завърши със странен експеримент.
  Аз съм фен на пицата. Но понеже харесвам пица, но не обичам дебело тесто, реших да импровизирам и да направя плънка за пица върху кори за баница. А защо избрах кори за баница? Много просто: предният ден мъжът ми се помайтапи, че е време да му врътна и баница. Да ама не, аз в тази жега предпочитам нещо друго... и стана баницо-пица. :-)
   Странният хибрид ухаеше божествено, беше хрупкав и апетитен, и се изяде за нула враме. А с него се изпиха и няколко консерви бира. 
  Същевременно се получи смесица на две традиционни ястия характерни за две различни държави - българската баница и италианскятя пица.
   Рецептата включва: 400 грама кори за баница, зехтин на око, аз сипвах по малко върху корите, които предварително сгъвах на 2 и още на 2 по ширина /за справка вижте снимките/, 1 буркан доматен сос с лук и босилек, 350-400 грама нарязан на ситно кашкавал /аз го обичам и ръся доста отгоре/, фабрично нарязана шунка на листи, която аз допълнително разрязах на ивички, голям буркан с цели гъби без подправки, които аз разрязах на половинки или на четвъртинки, поръсих с риган на око и пекох на 200 градуса, върху тефлонови тави, като сложих и хартия за печене, защото се притеснявах, че може нещо да потече при печенето /в последствие нищо не се разтече/. 
   Като грешка ще отбележа, че ползвах зехтин, който не попива в корите, а ги прави хрупкави и ЧУПЛИВИ. Смятам, че по-добре щеше да стане ако бях намазала корите не със зехтин, а с обикновено краве масло. Маслото винаги се абсорбира в тестото и не го прави трошливо. В случая, заради зехтина, корите стояха много хрупкави. 
   Аз пекох на силно загрята фурна до получаване на лек златист загар на корите за баница, някъде около 15-тина минути (не засякох точното време). Продуктите отгоре бяха готови и като цяло не им трябваше много печене, единствено корите са суровият продукт в тази импровизация. 
Ето снимки на апетитното хибридно чудо: 


неделя, 1 юли 2012 г.

Солени мъфини с бяло саламурено сирене по моя измислена и импровизирана рецепта

    След като мъжът ми обяви, че са му омръзнали сладките шоколадови мъфини, които пека всяка седмица, реших да измисля и изпека едни солени мъфини с бяло саламурено сирене. Само с това разполагах в 21,00 часа вечерта. 
    Рецептата си я съчиних набързо - по метода на съвместимите продукти избрах съставките, а пропорциите бяха изцяло на око. Човек, който има елементарна обща готварска култура, трябва да има и усет, кое с кое се комбинира и кое - не се. 
    Никога не съм имала кухненско кантарче или везна. Скарана съм с мерки и тегилки. Затова сипвах продуктите на око с две порцеланови чаши - едната много голяма: около 300 мл., а другата малка: 120 мл. Стана интересно тесто - незалепваше нито по купата, в която го бърках, нито по тавата за печене, нито по хартията за печене. 
   Сложих бяло саламурено сирене, защото само с това разполагах, но накиснато предварително във вода, и самото то беше по-мазно като вид, тоест не беше никак сухо. Солените мъфини станаха хрупкави и лъскави отгоре, меки и сочни вътре и лесно се отделяха от хартията за печене. Понеже сиренето го стрих с вилицата предварително, то не се усещаше на зърна, а беше като паста в самото тесто. Ако имах суров сусам щях да поръся отгоре, но нямах.
    Съпругът ми, набързо изяде десетина и направо се зарадвах, че изпекох 24 броя, та да останат няколко и за снимките. Относно снимките - да се похваля, че ми подариха статив - фръц, фръц!
   Радвам се, че мъжът ми ги хареса много и ме накара да обещая, че пак ще ги направя. Милият, винаги яде това, което аз обичам, а аз съм фен на черния шоколад, за разлика от него. Той обича солено. :-)
   Рецептата ще публикувам под снимките.
  Резултатът от целия експеримент е на снимките! Като кликнете върху тях с мишката ще ви се отворят в пълен размер.

   А ето и 2 снимки на разрязан солен мъфин. 
   Съжарявам, че е такова лошо качество, но се сетих два дни след изпичането на мъфините, да снимам и един разрязан. Бяха останали само два, които пазех за следобедното си капучино (другите ги изяде мъжът ми) и нямах избор на по-фотогенични бройки. Каквото беше останало, това снимах. Друг път ще имам в предвид по-навреме да снимам разрязани сладкишите и соленките ми.


Необходими продукти за 24 броя:
Около 380-400 грама самонадигащо се брашно, аз сипвах на око - две големи и високи чаени чаши без връх.
1 чаена лъжичка сода бикарбонат.
1/2 чаена лъжичка лимонтузу.  (Причината да добавям към самонадигащото се брашно допълнително набухватели е, че сиренето е тежко, и самонадигащото тесто има нужда от малко помощ, за да набухне добре.)
Щипка сол.
2 големи яйца /ХL/, със стайна температура.
Около 160 милилитра слънчогледово олио. Аз го мерих с една чашка, която е  160 милилитра.
Около 320 грама кисело мляко от 3,6% масленост. /Аз ползвах Верея от 400 грама и сипах почти пълна кофичка, на око./
300-320 грама бяло саламурено краве сирене, предварително изкиснато във студена вода. Аз случих на по-мека партида този път. Намачках го с вилица и стана като паста от сирене. Не е проблем да си сложите и повече сирене, ако го обичате.
Хартии за печене на мъфини с диаметър 6 см.
Тава-форма за печене на мъфини. Моята е тефлонова и не се намазва с олио. Гнездата й са с диаметър около 6 см., и такива хартии за печене ползвам. В случая съм ползвала две тави, с по 12 гнезда, за да изпека по-бързо мъфините.

Приготвяне: 
Сухите съставки се смесват в дълбок съд. Ползвам самонадигащо се брашно, в което има набухватели, но му добавям содата и лимонтузото, защото сиренето е тежко и няма да набухнат мъфините достатъчно, ако няма допълнително набухватели.
Добавят се яйцата /не бива да са студени/, олиото, киселото мляко и сиренето, предварително  стиритото и намачкано с вилица ни ситно /сиренето става като паста и се инпрегнира в тестото/.
Разбива се до хомогенност в купата. Аз ползвах миксер и разбивах 6-8 минути, защото ме мързеше да бъркам на ръка, но метода на разбъркване няма съществено значение.
Като разбих сместта, ми направи впечатление, че тестото беше средно гъсто, но не прекалено рядко. Не тече, а се сипва със супена лъжица във формите за печене. Не бива да е рядко и не бива да е течно!
Подреждате хартиите за печене в гнездата на тавата за мъфини. След като сипете сместта в хартиените форми и ги напълните малко повече от 2/3 от размера им, /пълненето е въпрос на избор, тази смес не изтича, защото е гъста и дори до горе да напълните формите, пак ще се оформи хубав мъфин/, печете в предварително загрята фурна, отгоре и отдолу на 180-200 градуса /аз пекох на 200 градуса, защото печката ми е слабичка/, около 20-25 минути.
Накрая проверявате за готовност с дървено шишче, като набождате. 
Изпекох 24 броя.
Аз пекох докато станаха със силен златист загар, защото мъжът ми ги обича по-препечени.
Изваждате ги да изстинат добре /аз ги вадя върху решетка да топли неща/,  и после ги прибирате в кутия за хляб или пластмасова кутия с капак.

(Ако се чудите дали тази публикация не се дублира, отговорът е "Да". Истината е, че стаията първоначално беше написана на страница "Солени неща", но после я преместих в "НАЧАЛНА СТРАНИЦА. Добре дошли!", понеже в другите страници нямам възможност да поставям етикети и за съжаление, статиите ми се губят. Това не го знаех при създаването на блога и допуснах грешката, да преструктурирам шаблона, създавайки допълнителните страници, без да знам, че само на началната страница може да поставям етикети и само на нея могат да бъдат виждани всички нови статии, от гостите на блога. Едва ли ще мога да преместя всички сатии от под-страниците на блога в началната страница, и да ги изтрия, но ще се опитам да преместя поне някои ключови статии, за да се виждат, а не да са инкогнито. Човек се учи от грешките си, а аз доста грешки допуснах при структурирането на блога ми и тепърва ще го преструктурирам и ще трия и местя публикации. Извинявам се за причиненото неудобство!)

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...